Това е следващото интервю от нашата поредица „Запознай се с екипа“, в която ви срещаме с хората зад атмосферата и подкрепата в Младежки център София. Днес ви представяме нашия психолог Виктор. Човек, с когото разговорите се случват естествено, без напрежение и без излишни етикети. Той умее да слуша истински и да задава точните въпроси. С чувство за хумор, човешки подход и професионализъм, Виктор е от онези хора, които те карат да се почувстваш разбран и приет точно такъв, какъвто си.

Какво те привлече към психологията и как започна твоят професионален път?

Още като тийнейджър бях от хората, на които останалите се доверяваха и споделяха. Знаете как е… петък след даскало, излизаш с една, втора, трета компания – разчува се случка от поредното домашно „купонче“ и в един момент ти си човекът, който разплита ситуацията детайл по детайл. Впоследствие хората започват да споделят все повече и повече, дори и да не се познавате толкова добре, а най-красивото от всичко е, че ти имат доверие. Как да не превърна това в професия?

Кога разбра, че искаш да работиш с млади хора?

Съвсем интуитивно се сещам за една конкретна ситуация, която провокира интереса ми към младите хора. Преди няколко години професорът по философия закъсняваше за лекция (той никога не закъсняваше и не толерираше закъсненията). Когато пристигна, не започна директно с материала, а ни представи десетина снимки на билбордове из града (реклами за шампоани, козметика и т.н.). Попита ни дали виждаме нещо необичайно. Тишина в залата. „Винаги съм се питал“ – каза тогава професор Батави – „макар и да е безумно скъпо, не би ли било полезно за младите хора (а и не само за тях), ако има един билборд, който не рекламира нещо свързано с физическото благосъстояние, а нещо от сорта на: „Рефлектирай малко върху себе си днес“? Това би било по-полезно.“ Можете да си представите колко ме впечатли това, особено като бъдещ психолог. :)))

Коя част от работата ти те кара да се чувстваш най-полезен?

Да виждам хората да интегрират наученото или, ако е по-абстрактно, да виждам ясно как някой се е обогатил благодарение на центъра. В такива моменти наистина си давам ясна сметка, че това, което правим, има смисъл. Особено когато се наблюдава по-голяма промяна и знаеш, че си повлиял на нечия съдба – честно ви казвам, по-голямо удовлетворение от това няма!

С какви теми най-често идват младежите при теб?

Опасявам се, че бих нарушил работната си етика, ако отговоря директно на този въпрос. Всеки, с когото съм работил до момента, идва такъв, какъвто е – уникална личност, изплетена от къде по-функционални, къде не толкова възгледи. Младежите идват със набор от способности, развити във времето, някои от които вече не им служат толкова добре.

Кои са най-честите заблуди за това какво прави един психолог?

Ще отговоря с въпросите, които са ми били задавани, а някои от тях продължавам да чувам:

◦ „Нали си учил психология, защо си изпускаш емоциите?“ (Преди всичко съм човек, а после психолог. Благодаря за стигматизацията 😊)

◦ „Как така емоционално не си толкова добре днес, нали си психолог?“ (И лекарите се разболяват по принцип, не е по-различно.)

◦ „Медицина ли си завършил?“ (Не съм толкова умен.)

◦ „Ти беше психиатър, нали?“ (Разликата между психолог и психиатър е като да сравняваш фитнес инструктор с хирург.)

◦ „Сигурно постоянно анализираш хората?“ (Не ми е навик да работя 24/7, благодаря за комплимента.)

Как подхождаш към млади хора, които се притесняват или не знаят как да поискат помощ?

Най-важното е да дадеш пространство. Притискането винаги води до засилване на тревожността или дори до страх. Знанието, че има безопасно място, където свободно можеш да изразиш себе си, е достатъчен стимул за тревожещия се човек.

Какво отличава срещите в Младежки център София от тези в училище или частна практика?

Определено това е безопасната среда. Младежкият център като пространство интегрира развитие на няколко нива. Един младеж може да ходи на различни събития, да получи психологическа подкрепа – частно, в институция или онлайн – и да развие полезни умения. В София това е възможно поотделно, а в Младежки център София всичко е събрано на едно място.

Какви техники и методи използваш в работата си и как ги адаптираш за различните младежи?

В момента се специализирам в метода на позитивната психотерапия – разглеждаме проблема през призмата на способностите, които човек е развил. Ако някой не отделя време за себе си за сметка на другите, веднага бих задал въпроса: „Какво ти дава способността да приоритизираш чуждите нужди?“ Позитивната терапия е хуманистичен подход, водим се по клиента и работим доста метафорично. Ползвам метафори и истории, често от ежедневието на клиентите – филми, които са гледали, игри, които са играли и други. Не можете да си представите колко много това спомага за изграждането на доверие.

Какво според теб е най-важното, което един млад човек трябва да знае за психичното си благополучие?

Всеки един от нас живее живота си за първи път, така че е съвсем естествено да правим грешки. Да грешиш не означава, че си се провалил или че не ставаш. Напротив – грешките са доказателство, че вървиш в избрана от теб посока. Специалистите са грешали повече, отколкото учениците са пробвали.

Кои са ранните сигнали, че един младеж може да има нужда от подкрепа?

С риск да бъда досаден – четирите „Д“ на абнормалното поведение: Дистрес – ако човек изпитва силен стрес поради своето поведение; Опасност (Danger) – ако човек е опасен за себе си и/или за другите; Отбягване (Deviance) – ако човек избягва социални контакти;

Дисфункция – ако човек не може да функционира нормално в ежедневието си.

Какво послание би отправил към млади хора, които се чувстват претоварени или изгубени?

Леко парадоксално, но единственото, което мога да кажа, е: „Евалата“. Малко млади хора имат куража да се нагърбят със задачи или да се изгубят. Сега е времето да изградиш себе си, а цената за това понякога е именно изгубването и пренатоварването. Изгубването, макар и болезнено, го свързвам с приключението да откриеш нещо специално – а колкото по-дълго го търсиш, толкова по-ценно става. Разбира се, балансът е важен, за да останем функционални по пътя. Лесно е да се влиза в екстремности, трудно е да се поддържа баланс.

Какво те зарежда извън работата?

Без да се колебая и за миг, веднага отговарям – приятелите и семейството ми. Изключително социален човек съм. Най-големият ми успех до този момент е, че имам на кого да липсвам и кого да обичам. Това е, което ме кара да продължавам.

Коя твоя лична ценност или умение ти помага най-много като психолог?

„Когато човек мълчи, се научава да слуша.“ А когато слуша активно, се научава и да отсява. Представете си златотърсач със сито. Мога да изслушам монолог от примерно 20 минути – накрая ще посоча не повече от три думи или израза, които олицетворяват монолога в цялост и ще ни дадат ясна посока за работа.

Ако можеш да опишеш подхода си към работата в три думи, кои биха били те?

Хуморът крепи колектива. (Прати ни меме в Instagram страницата!)

Какво би искал да развиеш още в практиката си през следващата година?

Макар и не особено конкретни, имам планове да запиша обучение по още една терапия, да се науча да използвам повече тестове и методики. На първо място обаче остава работата върху себе си. В по-дългосрочен план бих искал да развия и академичните си умения.

Как виждаш ролята на психолога в бъдещите услуги, които МЦ София ще предлага?

Като изцяло интегративна. Психологът в Младежки център има нелеката задача да работи по няколко линии – освен ежедневните консултации, при нужда да подкрепя екипа, да участва в подготовката и реализирането на събития, да води клубове, да разработва собствени идеи и да изследва психологически феномени, които се проявяват при младежите. Смея да твърдя, че в МЦ София се стараем и в голяма степен успяваме да работим във всяка една от тези посоки.