Започваме новата година с поредното интервю от рубриката „Запознай се с екипа“, в която ви срещаме отблизо с хората зад Младежки център София. Това са специалистите, които всеки ден влагат знания, опит и много енергия, за да подкрепят младите хора и да изграждат по-силна, уверена и активна младежка общност.
Днес ви представяме Мартина – човек с кауза, буден ум и заразяваща енергия. Говорим за работата ѝ, за това как помага на младите и какво я движи напред всеки ден.

Какво те доведе до ролята на образователен медиатор и как започна всичко?

До ролята на образователен медиатор ме доведе желанието да бъда полезна. Често в живота ми преди Младежкия център се е налагало да „превеждам на достъпен език“ между кварталната общност и местната власт, между родители и деца. Това може би беше главното, което ме доведе дотук. Вярата, че когато се изслушваме едни други, е по-лесно да се разбираме.

С какво се занимаваш най-често в ежедневната си работа?

Обяснявам, свързвам, подкрепям и търся решения. Към момента се занимавам предимно с това да търся полезни контакти с училища, ученически и студентски съвети в името на една обща кауза – младежката ангажираност със смисъл. Старая се да се свържа и с всяка полезна за младежите организация, която да бъде един скрит коз в ръкава за момента, когато мога да кажа: „Спокойнооо, имам човек!“

Коя част от работата ти те мотивира най-силно?

Когато видя, че всъщност от работата ми има смисъл. Особено там, където е най-необходима.

Какво според теб е най-важното качество за един успешен образователен медиатор?

Да е гъвкав, разбиращ и упорит в търсенето на решения. Да може да види човека отсреща, да го чуе и да подходи без осъждане. Всяко качество може да бъде придобито с време и опит, но човечността – не.

Какво най-много харесваш в работата с млади хора?

Тяхната искреност, енергия и неподправеност. Могат да променят разговора от сериозен до заразително смешен за отрицателно време.

Кои са най-честите предизвикателства, които срещаш, и как подхождаш към тях?

Изграждането на доверие в ролята на образователния медиатор. Някои все още си представят, че медиаторът медитира. Подхождам с търпение, разбиране и малко смях.

Имаш ли любима история за промяна или момент, в който си видяла реален ефект от работата си?

В момента не се сещам за конкретна история, но ми е много мило, когато чуя: „Радвам се, че поговорихме. Вече виждам нещата от друг ъгъл.“

Какво прави Младежки център София специален според теб?

Екипът. Тук работят хора с големи сърца, които не просто изпълняват дейности, а всеки ден променят средата за някого. Центърът е мястото, където можеш да бъдеш чут, видян и подкрепен да бъдеш себе си и да развиеш силните си страни.

Какво би искала повече млади хора да знаят за работата ти и за центъра?

Че ние сме тук за тях – без осъждане, без натиск, без бариери. Няма грешни въпроси. Центърът е пространство, което се изгражда заедно с тях и за тях. В него могат да развият уменията си, да намерят нови приятели или подкрепа, когато им е необходима.

Ако можеш да опишеш ролята си в три думи, кои биха били те?

Сигурност, подкрепа и мост.

Кое лично умение или черта ти помага най-много в медиаторската работа?

Фактът, че умея да провокирам с въпроси, но умея и да слушам. Бъбрива съм и се запознавам лесно с различни хора, като винаги си тръгвам с нов полезен контакт.

Какво те зарежда извън работата?

Семейството, разходките с кучето, книгите и разговорите с хора, от които имам какво да си взема и да науча.

Какво би искала да развиеш още като умения или инициативи през следващата година?

Да създам нови инициативи за самостоятелност и мотивация при младежите и нови партньорства между институциите, младежките структури и Центъра.

Къде виждаш ролята на образователния медиатор в бъдещето на младежките услуги?

Виждам я като човекът, който разбира езика на младите, но може да говори и с институции. Човекът, който изгражда доверие, създава мостове, предотвратява отпадане от образованието и насочва към развиване на потенциал. Е, вероятно понякога и ще може да медитира!