Време е за следващата среща от рубриката „Запознай се с екипа“ – поредната история за човек, който стои зад онова усещане за спокойствие, подкрепа и сигурност, което младежите намират при нас.

Този път ще ви представим Крис. Той попада в младежката работа по-скоро случайно, но бързо открива, че това е място, в което може да бъде себе си, да работи с хора и да прави неща, които имат смисъл. Извън работата свири на китара и пише музика, а в ежедневието си с младежите е по-скоро човек, с когото може да се говори нормално, отколкото „поредният възрастен, който знае по-добре“

Как започна интересът ти към младежката работа?

Съвсем случайно. В родния ми град има младежки център, но бях запознат с дейностите им отгоре-отгоре – само като посетител.

Какво те привлече в тази професия и как стигна до Младежки център София?

Това, че имах нужда от работа, която ми предлага възможност да комуникирам с интересни хора, да съм на различни места, да върша различни дейности, и то такива, които ми харесват и намирам за смислени. Беше глътка наистина свеж въздух след години в корпоративните среди и колеги, с които не ме свързва нищо.

Как изглежда един твой типичен ден като младежки работник?

Най-важното е, че не започва с досада и отвращение. Понеделниците вече не са онзи ужасен ден, чиято неизбежност съсипва неделите ни още от ученическите времена. Както вече казах – работата на младежкия работник е разнообразна, така че няма универсален отговор на този въпрос.

Какво най-много харесваш в работата с младежи?

Ентусиазмът, наивният идеализъм, който все още притежават. „Възрастните“ (слагам го в кавички, защото младежите над 18 години законово са възрастни, но в случая не визирам тях) често се самоцензурират, вярвайки, че нещо „няма как да стане“, още преди да са опитали. Младежите мечтаят с размах. Нашата роля е да навигираме тези младежи, да им дадем възможност за изява и да ги подпомогнем, доколкото можем.

С какви нужди или въпроси най-често се обръщат към теб?

Различно. Много младежи проявяват интерес към китарата, която съм оставил в Младежкия център, и ме разпитват за неща, свързани с музиката.

Кое е най-предизвикателното в работата и как се справяш с тези моменти?

Сценичната треска. Не обичам цялото внимание да е върху мен, но понякога се налага.

Кои активности и методи на неформално образование ти дават най-добри резултати?

За мен много важни са интерактивните дейности, в които младежите участват в процеса и вземат решения, а не просто слушат. Обичам да комбинирам ролеви игри, дискусии и кратка рефлексия, защото така преживяното се превръща в лично осъзнаване, а не в суха теория.

Как избираш какви дейности да предложиш на групите, с които работиш?

Ако ги познавам – на база на това, което знам за тях. Ако не ги познавам – интуитивно, спрямо дейността, която ни е събрала. Понякога се налага да се отклоня от сценария и да променя неща в последния момент, съобразявайки се с настроението, нуждите и нивото на отвореност на младежите или групата.

Как адаптираш подхода си към различни възрастови групи и нужди?

Смятам, че го правя интуитивно, но най-вероятно това, което наричам интуиция, е плод на дългогодишна интеракция с различни хора на различна възраст; на образованието ми в сферата на психологията; на знанията, натрупани от обученията, които преминахме, когато започнахме работа тук.

Какво според теб отличава МЦ София от други места за работа с младежи?

Това, че имаме най-добрия екип. Съвсем сериозно.

Кои инициативи на Центъра според теб имат най-голямо въздействие върху младите хора?

Едно от най-полезните неща, които центърът предлага, със сигурност са психологическите консултации. В България психологическата подкрепа все още е силно стигматизирана, макар че виждам позитивна промяна в последно време. Всеки младеж има полза да бъде чут, разбран и приет.

Какви ценности са най-важни за теб като младежки работник?

Ценностите ми са еднакви навсякъде – емпатия, автентичност, уважение, справедливост, интелектуална искреност. В Младежкия център е изключително важно младежите да се чувстват свободни да бъдат себе си, без страх, че ще бъдат съдени.

Какво би искал/а да развиеш още в работата си през следващата година?

Искам да проведем повече музикални събития, да създадем връзки със сцената и да дадем пространство за изява на талантливи младежи.

Как виждаш бъдещето на младежката работа в България?

Младежката работа все още е в началото на развитието си в България, но вярвам, че върви в правилната посока.

Какво те вдъхновява и зарежда извън работата?

Извън работата си свиря на китара и пиша музика, но съм оставил този процес да се случва натурално – не го насилвам. Търпеливо чакам нещо да се закачи на кукичката, като един веган рибар, колкото и шантава да е аналогията. Фактът, че не се занимавам професионално с музика, ми дава огромната свобода да не бъда притиснат от никакви изисквания, срокове, очаквания и т.н., което запазва отношението ми към музиката много чисто и неподправено.

Ако можеш да опишеш ролята си в три думи, кои биха били те?

Приятел, свързващо звено, промяна.

Какво би искал/а повече млади хора да знаят за младежките работници?

Някои мислят, че сме социални работници. Не сме. Други – че сме аниматори. Работата ни е сериозна и отговорна, но не мога да отрека, че често е и забавна. Какво по-хубаво от това?