Стартираме нова поредица, в която всеки месец ще ви срещаме с талантливи млади хора, които създават, експериментират и вдъхновяват. Ще надникнем зад тяхната творческа работа, ще разберем какво ги движи и как превръщат идеите си в реалност.

Как се ражда един артист и какво го задържа по пътя, когато стане трудно? В тази първа статия те срещаме с Бояна Алексова – млад артист, който не се страхува да търси, да сменя посоки и да задава въпроси чрез изкуството си. Личните истории, корените и съвременните теми, нейната работа се движи между вътрешния свят и реалността около нас. Разговаряме с нея за избора да останеш в изкуството, за съмнението, за постоянството и за онези малки, тихи моменти, които всъщност изграждат един творец.

Как започна твоят път като артист?

Всяко дете рисува, но повечето спират в определен момент. Аз не спрях и когато бях на 15 години реших, че трябва да развивам таланта си, защото само с талант не става. Започнах уроци по рисуване и попаднах на невероятен учител, който ме запозна с магията на рисуването с водни бои. Продължих да рисувам при него, а школата му се развиваше все повече и повече. Всяка година имахме по една групова изложба, където често продавах поне по една картина. Когато бях на 19 години направих първата си самостоятелна изложба.

Имаше ли момент, в който си каза „да, това е моето нещо“?

Това се случи около втората или третата година в университета по Изящни Изкуства. Когато трябваше да избера къде да уча, 3-4 години се лутах между криминология, фармация, моден дизайн и изкуство. Накрая просто се уморих и казах „да“ на изкуството. Отне ми много време, за да стигна до този извод, но сега не се съмнявам в избора си.

Какво ти беше най-трудно в началото?

Най-трудното нещо за мен беше това, че родителите ми трудно приеха избора ми. Тъй като майка ми е зъболекар, те имаха надеждите, че ще последвам нейния път. Но нейният път, не беше мой. Аз трябваше да намеря своя път и сега се радвам, че моят път е именно в изкуството.

Коя е Бояна в момента – като човек и като артист?

Бояна беше избухлива и неразбрана. Бояна в момента е спокойна и вярваща в себе си. Като артист (и като човек) съм любопитна, игрива, експериментална.

Как изглежда един твой „творчески ден“?

Всеки творчески ден е различен. Понякога отивам в ателието и започвам да рисувам. Понякога пиша с часове. Понякога прекарвам дни с баба и дядо и събирам техните истории, които в момента вдъхновяват изкуството ми. Понякога чета. Понякога не правя абсолютно нищо. Всички тези неща са част от творческия ми процес.

Какво правиш, когато нямаш вдъхновение?

Почивам си, отдръпвам се, давам си време за размисъл. През последните две години търсех ново вдъхновение след като се уморих от темата с екологичните проблеми, която ме вдъхновяваше 4-5 години. През това време приех, че търся нещо ново и си дадох време, за да го намеря.

„PlasticUs“, работа в процес по време на резиденция в The New Art Gallery Walsall, Уолсол, Великобритания, 2023 Снимка: Бояна Алексова

Има ли тема или послание, което често се появява в работата ти?

В продължение на няколко години основната тема в изкуството ми бяха климатичните промени и всички проблеми около тях. Сега се обръщам повече към корените си и се интересувам от историите на баба и дядо, от връзката ни със земята, от живота на село.

С какви стереотипи или трудности се сблъскваш като млад артист?

Един от основните стереотипи, които срещам, е, че художниците трябва да мизеруват, да страдат, да бъдат гладни. Аз се стремя да имам достатъчно добър живот, да бъда щастлива и да мога да работя върху изкуството си.

Чувствала ли си се някога неразбрана в това, което правиш?

Понякога все още се чувствам така. Особено, когато работя върху нови работи, както сега. Не знам дали хората ще ги разберат. Не знам дали ще ги харесат, но аз трябва да ги направя. Първо за себе си и после за обществото.

„Outsight“, инсталация, Artefact Gallery, Бирмингам, Великобритания, 2023 Снимка: Marcin SZ

Какво означава за теб да си „млад творец“ днес?

Да си млад творец носи много несигурност, но и много вълнение и възможности. Да си млад творец означава да си смел, да се изразяваш и да вдъхновяваш.

Какво ти липсва в средата за млади артисти в България?

Липсва подкрепа. Често младите артисти виждат конкуренция един в друг, защото често се борим за едни и същи възможности, награди и т.н.

Какво би искала да се промени?

Смятам, че, ако се подкрепяме, ще стигнем много по-далече не само индивидуално, а като цялостно артистично общество на световната сцена.

„For Us“, център на Кюстендил, 12 юни 2021
Снимка: Анатоли Костов

Кое е нещо, което хората не знаят за теб?

Нещо, което често не споделям, но правя постоянно, е да кандидатствам за всевъзможни отворени покани за финансиране, за изложби и т.н. 98% от кандидатурите ми получават отговор „НЕ“, но това не ме сломява. Просто продължавам да го правя до следващото „ДА“.

3 неща, без които не можеш като творец?

Скечбук, най-различни материали и любопитство. Първото нещо, което в университета ни задължиха винаги да имаме в себе си, е скечбука, за да можем да записваме идеи за творби веднага, когато ни връхлетят. С времето натрупах най-различни арт материали, които ми позволяват да експериментирам и да откривам нови начини на работа. Всеки артист трябва да бъде любопитен и да задава много въпроси.

Какво следва за теб?

Работа, работа и още работа. Един художник трябва да работи, да създава, да направи 1000 творби и после още 1000.

Какъв съвет би дала на други млади хора, които искат да създават?

Просто създавайте. Не се притеснявайте от това дали ще изкарате пари, дали ще ви разберат, дали ще възприемат изкуството ви. Правете го за себе си. Всичко друго ще дойде във времето

Къде можем да следим работата ти?

Почти навсякъде.

Фейсбук: www.facebook.com/boyanaaleksovaart

Инстаграм: www.instagram.com/boyana.aleksova

ТикТок: www.tiktok.com/@boyana.aleksova

Уебсайт: www.boyanaaleksova.com

Историята на Бояна е напомняне, че творческият път не е прав и сигурен. Той е изпълнен с откази, въпроси и нови начала. И точно в това се крие неговата стойност. Да бъдеш млад артист днес не означава да имаш всички отговори. Означава да продължаваш, дори когато не знаеш какво следва. Да създаваш, дори когато никой не гледа. И да вярваш, че след всяко „не“ има едно „да“, което си струва.