Първата работа, първото CV и първото интервю често идват с много въпроси, притеснение и несигурност. Какво всъщност търсят работодателите, колко важен е опитът и как да се подготвим, когато тепърва навлизаме в професионалния свят?
Днес разговаряме с Теодор Бодовски. Той е старши експерт по подбор на персонал с над 9 години професионален опит. Започва кариерата си като стажант в агенция за подбор, където изгражда основите на своята експертиза, а днес работи активно с млади кандидати в началото на професионалния им път. В практиката си е провеждал стотици интервюта и е работил с различни профили и възрастови групи, като най-често с младежи между 18 и 35 години. За него най-ценното в работата е възможността да помага на младите хора да намерят посока, увереност и първата си подходяща работа.
От колко години се занимавате с подбор на кадри и как започнахте в тази сфера?
Работя в сферата на подбора на персонал от повече от 9 години. Както повечето хора, завършващи своето образование, аз бях доста объркан и не знаех с какво точно искам да се занимавам. Бях чувал бегло за кариера в човешките ресурси в университета и още по-бегло за работата като специалист по подбор. Това, което ми направи впечатление тогава, когато си търсех работа, беше, че има изключително голямо търсене на такива специалисти и си казах, че ако се занимавам с това, винаги ще мога да си намеря работа. Това се оказа напълно вярно. Започнах като стажант в една относително малка агенция за подбор, където се научих на занаята от по-опитни от мен специалисти. Уменията, които придобих по време на този стаж, използвам и до ден днешен.
С кои възрастови групи и профили кандидати сте работили най-често?
Най-често съм работил с хора между 18 и 35-годишна възраст. Това е периодът на най-интензивни кариерни промени в живота на всеки професионалист, преди да се установи дългосрочно на едно работно място.
Какво най-много Ви харесва в работата с млади хора в началото на професионалния им път?
Все още помня колко трудно беше да намеря и започна първата си работа. За мен е удоволствие да помогна на млад човек да намери работа, която да му допада и да му помага да се развива.
Какво е първото нещо, което Ви прави впечатление в едно CV?
Формата на CV-то е от голямо значение за първото впечатление. Важно е то да е подредено, кратко, информацията да е ясна и на първо място релевантна за позицията. Едно CV трябва да е с дължина между 1 и 2 страници, като най-отпред е добре да бъдат опитът и уменията. Що се отнася до езиците, важно е да се отбележи нивото на владеене и наличието на сертификат, ако има такъв. Снимката е нещо, около което младите често се колебаят. Моето мнение е, че тя не е релевантна и няма място в едно професионално CV. CV-то трябва да е във формат PDF. Повечето международни компании очакват CV-тата да бъдат на английски език, но е добра идея да имате както английска, така и българска версия на Вашето CV и да ги изпращате заедно. Почти всяка платформа за кандидатстване позволява качването на повече от един документ.
Има ли неща, които кандидатите често подценяват, а всъщност са много важни?
Ако все пак кандидатът реши, че иска да има снимка в своето CV, е от изключителна важност тя да бъде максимално професионална. Лошо сканирана паспортна снимка или селфи с лошо осветление може да създаде впечатление за липса на технически умения. От друга страна, снимка с филтри, от дискотека, групова снимка или дори в някои случаи снимка от бала може да създаде впечатление, че кандидатът не се взима твърде насериозно и че липсва професионализъм. Една снимка трябва да ви показва в най-добрата възможна светлина. Добре осветена, да сте сами, облечени професионално, със светъл фон, който не привлича вниманието, и да гледате в камерата.

Колко важно е образованието спрямо уменията и нагласата при млад кандидат?
Образованието е базовото изискване което работодателите търсят когато избират кой да поканят на итнервю. Когато се стигне до самото интервю, фокусът на работодателя ще бъде да оцени уменията и нагласата на един кандидат. Правилната нагласа и умения могат да компенсират за липса на определена специализация или степен на образование, но по-високо образование не може да компенсира липсата на правилна нагласа.
Липсата на опит проблем ли е и как може да бъде компенсирана?
Курсове и сертификати могат да компенсират липсата на практически опит в дадена сфера. По време на интервю при кандидати без опит се оценява желанието им да учат и да се развиват. Това желание лесно се разпознава при мотивиран кандидат, който е отделил време да проучи компанията, позицията и да се подготви за срещата.
Кои са най-честите грешки, които виждате в CV-та на ученици и младежи?
Всякакви правописни и граматически грешки винаги правят лошо впечатление. След като подготвите своето CV, е добра идея да го покажете на приятел за второ мнение.
Какво поведение по време на интервю прави лошо впечатление, дори при иначе добър кандидат?
Поведение, което моментално може да саботира шансовете на всеки кандидат, включва пушене, ядене, дъвчене на дъвка и гледане в телефона по време на интервю. Интервю с разсеян и незаинтересован кандидат обикновено приключва бързо.
Има ли нещо, което кандидатите често казват на интервю, но е по-добре да избягват?
В процеса на разговора е възможно кандидатът да сподели информация, която не е подходяща и може да повлияе негативно върху вземането на решение. Това включва лични детайли като етнически произход, сексуална ориентация, социално-икономически статус, семейно положение, деца или планове за деца. Това са теми, които трябва да се избягват, като работодателите нямат право да задават въпроси в тази насока. Подобна информация може да доведе до дискриминация на работното място.
Как протича едно стандартно интервю за работа от гледна точка на работодателя?
Интервюто обикновено протича в три фази. Първо работодателят разказва за позицията, компанията и условията на работа. Тук е важно да се внимава, защото в следващите фази често се проверява дали кандидатът е запомнил тази информация. Втората фаза включва въпроси към кандидата с цел да се разберат неговата мотивация, умения и знания. Третата фаза е посветена на въпросите на кандидата към работодателя. Добре е да бъдат подготвени няколко релевантни въпроса.

Какво всъщност търсите в отговорите на въпросите, които задавате?
Отговорите на кандидата показват комуникативни умения, знания, заинтересованост и внимание към детайла. Работодателят очаква ясни и конкретни отговори, подкрепени с примери. Например: „Когато учех статистика, придобих умения за работа с Excel, като използвах функции X и Y, за да постигна следните резултати…“ или „Докато работех сезонно, придобих умения за работа в екип, тъй като често трябваше да координирам дейности с други колеги…“. Препоръчително е да се избягват обобщени, неконкретни и твърде „социално приемливи“ отговори като „Мога да работя с всякакви приложения“ или „Мога да работя в екип“.
По какво личи, че един кандидат е подготвен, дори да е притеснен?
Личи по това, че е проучил компанията и позицията, подготвил е релевантни въпроси и е готов с представяне за себе си, което отговаря на изискванията на конкретната роля. Силно впечатление прави и когато кандидатът е честен в отговорите си и признава, ако не знае нещо или няма точен отговор.
По-важно ли е младият човек да знае точно какво иска, или да е отворен да учи и да се развива?
За 9 години практика не съм срещнал човек, който да знае напълно ясно какво иска. Професионалният живот е пълен с възможности и е важно човек да бъде отворен към това да пробва нови неща, дори когато не е напълно сигурен. Успешните професионалисти се отличават с богат и разнообразен опит, който им позволява да се справят с промени и динамика.
Как работодателите разпознават потенциал, дори при липса на опит?
Интервюиращите задават отворени и ситуационни въпроси, които имат за цел да покажат аналитичното мислене на кандидата. Често това са реални примери от работата, за която се кандидатства. Понякога се използват и практически задачи. Например при позиция, свързана с графичен дизайн, може да се даде задача за подобряване на дизайна на начална уеб страница, след което кандидатът представя своя мисловен процес. В подобни задачи често има заложени детайли или грешки, чието разпознаване показва вниманието към детайла.
Какви са най-честите нереалистични очаквания на младежите, когато започват работа?
В практиката си съм имал случаи, в които нови колеги още от първия ден са с нагласата, че могат да неглижират отговорностите си и да претупват работата. В реална работна среда подобно поведение не се толерира дълго и често води до бързо прекратяване на трудовите отношения.
Ако трябва да дадете само един съвет на ученици в 11-12ти. клас, какъв би бил той?
Не спирайте да учите.
Какво бихте казали на ученик, който се чувства объркан и несигурен за бъдещето си?
Успешният кариерен път никога не е напълно ясен и лесен. От всяко работно място може да се научи нещо ценно, което да ни помогне да продължим напред. Бъдете амбициозни, не се задоволявайте с това, което имате, и бъдете готови да излизате от зоната си на комфорт, за да преследвате своето кариерно развитие.


Вашият коментар