Първата работа отблизо: какво всъщност търсят работодателите, интервю с Теодор Бодовски

Първата работа, първото CV и първото интервю често идват с много въпроси, притеснение и несигурност. Какво всъщност търсят работодателите, колко важен е опитът и как да се подготвим, когато тепърва навлизаме в професионалния свят?

Днес разговаряме с Теодор Бодовски. Той е старши експерт по подбор на персонал с над 9 години професионален опит. Започва кариерата си като стажант в агенция за подбор, където изгражда основите на своята експертиза, а днес работи активно с млади кандидати в началото на професионалния им път. В практиката си е провеждал стотици интервюта и е работил с различни профили и възрастови групи, като най-често с младежи между 18 и 35 години. За него най-ценното в работата е възможността да помага на младите хора да намерят посока, увереност и първата си подходяща работа.

Работя в сферата на подбора на персонал от повече от 9 години. Както повечето хора, завършващи своето образование, аз бях доста объркан и не знаех с какво точно искам да се занимавам. Бях чувал бегло за кариера в човешките ресурси в университета и още по-бегло за работата като специалист по подбор. Това, което ми направи впечатление тогава, когато си търсех работа, беше, че има изключително голямо търсене на такива специалисти и си казах, че ако се занимавам с това, винаги ще мога да си намеря работа. Това се оказа напълно вярно. Започнах като стажант в една относително малка агенция за подбор, където се научих на занаята от по-опитни от мен специалисти. Уменията, които придобих по време на този стаж, използвам и до ден днешен.

Най-често съм работил с хора между 18 и 35-годишна възраст. Това е периодът на най-интензивни кариерни промени в живота на всеки професионалист, преди да се установи дългосрочно на едно работно място.

Все още помня колко трудно беше да намеря и започна първата си работа. За мен е удоволствие да помогна на млад човек да намери работа, която да му допада и да му помага да се развива.

Формата на CV-то е от голямо значение за първото впечатление. Важно е то да е подредено, кратко, информацията да е ясна и на първо място релевантна за позицията. Едно CV трябва да е с дължина между 1 и 2 страници, като най-отпред е добре да бъдат опитът и уменията. Що се отнася до езиците, важно е да се отбележи нивото на владеене и наличието на сертификат, ако има такъв. Снимката е нещо, около което младите често се колебаят. Моето мнение е, че тя не е релевантна и няма място в едно професионално CV. CV-то трябва да е във формат PDF. Повечето международни компании очакват CV-тата да бъдат на английски език, но е добра идея да имате както английска, така и българска версия на Вашето CV и да ги изпращате заедно. Почти всяка платформа за кандидатстване позволява качването на повече от един документ.

Ако все пак кандидатът реши, че иска да има снимка в своето CV, е от изключителна важност тя да бъде максимално професионална. Лошо сканирана паспортна снимка или селфи с лошо осветление може да създаде впечатление за липса на технически умения. От друга страна, снимка с филтри, от дискотека, групова снимка или дори в някои случаи снимка от бала може да създаде впечатление, че кандидатът не се взима твърде насериозно и че липсва професионализъм. Една снимка трябва да ви показва в най-добрата възможна светлина. Добре осветена, да сте сами, облечени професионално, със светъл фон, който не привлича вниманието, и да гледате в камерата.

Образованието е базовото изискване което работодателите търсят когато избират кой да поканят на итнервю. Когато се стигне до самото интервю, фокусът на работодателя ще бъде да оцени уменията и нагласата на един кандидат. Правилната нагласа и умения могат да компенсират за липса на определена специализация или степен на образование, но по-високо образование не може да компенсира липсата на правилна нагласа.

Курсове и сертификати могат да компенсират липсата на практически опит в дадена сфера. По време на интервю при кандидати без опит се оценява желанието им да учат и да се развиват. Това желание лесно се разпознава при мотивиран кандидат, който е отделил време да проучи компанията, позицията и да се подготви за срещата.

Всякакви правописни и граматически грешки винаги правят лошо впечатление. След като подготвите своето CV, е добра идея да го покажете на приятел за второ мнение.

Поведение, което моментално може да саботира шансовете на всеки кандидат, включва пушене, ядене, дъвчене на дъвка и гледане в телефона по време на интервю. Интервю с разсеян и незаинтересован кандидат обикновено приключва бързо.

В процеса на разговора е възможно кандидатът да сподели информация, която не е подходяща и може да повлияе негативно върху вземането на решение. Това включва лични детайли като етнически произход, сексуална ориентация, социално-икономически статус, семейно положение, деца или планове за деца. Това са теми, които трябва да се избягват, като работодателите нямат право да задават въпроси в тази насока. Подобна информация може да доведе до дискриминация на работното място.

Интервюто обикновено протича в три фази. Първо работодателят разказва за позицията, компанията и условията на работа. Тук е важно да се внимава, защото в следващите фази често се проверява дали кандидатът е запомнил тази информация. Втората фаза включва въпроси към кандидата с цел да се разберат неговата мотивация, умения и знания. Третата фаза е посветена на въпросите на кандидата към работодателя. Добре е да бъдат подготвени няколко релевантни въпроса.

Отговорите на кандидата показват комуникативни умения, знания, заинтересованост и внимание към детайла. Работодателят очаква ясни и конкретни отговори, подкрепени с примери. Например: „Когато учех статистика, придобих умения за работа с Excel, като използвах функции X и Y, за да постигна следните резултати…“ или „Докато работех сезонно, придобих умения за работа в екип, тъй като често трябваше да координирам дейности с други колеги…“. Препоръчително е да се избягват обобщени, неконкретни и твърде „социално приемливи“ отговори като „Мога да работя с всякакви приложения“ или „Мога да работя в екип“.

Личи по това, че е проучил компанията и позицията, подготвил е релевантни въпроси и е готов с представяне за себе си, което отговаря на изискванията на конкретната роля. Силно впечатление прави и когато кандидатът е честен в отговорите си и признава, ако не знае нещо или няма точен отговор.

За 9 години практика не съм срещнал човек, който да знае напълно ясно какво иска. Професионалният живот е пълен с възможности и е важно човек да бъде отворен към това да пробва нови неща, дори когато не е напълно сигурен. Успешните професионалисти се отличават с богат и разнообразен опит, който им позволява да се справят с промени и динамика.

Интервюиращите задават отворени и ситуационни въпроси, които имат за цел да покажат аналитичното мислене на кандидата. Често това са реални примери от работата, за която се кандидатства. Понякога се използват и практически задачи. Например при позиция, свързана с графичен дизайн, може да се даде задача за подобряване на дизайна на начална уеб страница, след което кандидатът представя своя мисловен процес. В подобни задачи често има заложени детайли или грешки, чието разпознаване показва вниманието към детайла.

В практиката си съм имал случаи, в които нови колеги още от първия ден са с нагласата, че могат да неглижират отговорностите си и да претупват работата. В реална работна среда подобно поведение не се толерира дълго и често води до бързо прекратяване на трудовите отношения.

Не спирайте да учите.

Успешният кариерен път никога не е напълно ясен и лесен. От всяко работно място може да се научи нещо ценно, което да ни помогне да продължим напред. Бъдете амбициозни, не се задоволявайте с това, което имате, и бъдете готови да излизате от зоната си на комфорт, за да преследвате своето кариерно развитие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *