Време е за следващото интервю от нашата рубрика „Запознай се с екипа“. Те са тези, които създават атмосферата, програмите, подкрепата и вдъхновението, което младежите усещат щом прекрачат прага ни.

Този път ще ви срещнем със Савина, чиято професионална история, ценности и ежедневна работа показват колко важна е ролята на младежкия работник. Тя се занимава професионално с танци и има богат опит в работата с деца и младежи, което ѝ помага да вдъхва енергия, дисциплина и творчески подход във всичко, което прави.

Как започна интересът ти към младежката работа?

Още от университета и последвалата НМА- там срещнах вдъхновяващи младежки работници!

Какво те привлече в тази професия и как стигна до Младежки център София?

Привлича ме това, че чрез личен пример и подкрепа, мога да помогна на поне един кръг младежи да осмислят свободното си време.

Как изглежда един твой типичен ден като младежки работник?

Последните месеци фокусът ми е предимно “ публичност”. Друго регулярно е, че пия кафе, с колегите дискутираме и върху забавни, и върху сериозни теми. Записвам си задачи за деня, самодисциплината ми е важна, голям плюс е, че дните минават разнообразно.

Какво най-много харесваш в работата с младежи?

Най-много харесвам комуникацията с тях и възможността да въздействам с частица от мен. С помощта им се актуализирам.

С какви нужди или въпроси най-често се обръщат към теб?

За публикации, по-креативни въпроси, понякога логистика.

Кое е най-предизвикателното в работата и как се справяш с тези моменти?

Границите са предизвикателни – да овластиш, но и да не ти се качат на главата, в следствие овластяването. Това ми е лична тема и ми е важно и личните и екипните са необходими за пълноценна работа. Аз мисля че това е от темите, в които човек трябва да си подълбае повече и сам, за да може да балансира границите си и в работен контекст.

Кои активности и методи на неформално образование ти дават най-добри резултати?

Много зависи кое с каква цел се използва. Всяка активност може да намери хубаво предназначение, но ако е просто сложена някъде, за да е “ яко и иновативно” аз не одобрявам. Така се изменя и значението на думата иновация. От години съм фен на Колб и ученето чрез преживяване. Смятам, че теорията му въздейства и една от любимите ми в контекста на НО.

Как избираш какви дейности да предложиш на групите, с които работиш?

Когато съм максимално запозната с групата и нейните нужди, процесът е най-ефективен и изненадите са минимизирани.

Как адаптираш подхода си към различни възрастови групи и нужди?

Често адаптацията става в процеса. Моята практика е показала, че няма как да си подготвен за всичко, дори да си изчел/изгледал най-добрите източници. Това за себе си съм го разбрала и през танците-няма един момент, в който си най-готов, особено що се отнася до водене на хора и процеси. Ученето е постоянно и през целия живот, то това е и интересното.

Какво според теб отличава МЦ София от други места за работа с младежи?

Екипът е много свеж и интересен. Той истински ме мотивира да отида на работа. Помагаме си, за което съм благодарна! В работата ни гледаме да се актуализираме и да сме максимално адекватна подкрепа за младежите. Груповата ни динамика е интересна, често се случва да се разведря покрай тях, дори да съм дошла с лошо настроение.

Кои инициативи на Центъра според теб имат най-голямо въздействие върху младите хора?

Най-голямо въздействие има разговорът, консистентността – да движиш събитие/ кауза и да дадеш време идеята да се развие чрез регулярни стъпки. Вярвам, че от всяка инициатива може да се извлече смисъл, всичко е навързано. Важно за мен е да действаме максимално осъзнато и да се стараем да забелязваме индивидуалните нужди и интереси, груповата динамика и това, което на повърхността не се вижда.

Какви ценности са най-важни за теб като младежки работник?

Важни за мен са здравето и безопасността, защото без тях не виждам какво може да се реализира. Като други ключови ценности виждам уважението, подкрепата, общността и развитието. Толерантността също резонира с мен и с младежката работа.

Какво би искал/а да развиеш още в работата си през следващата година?

Следващата година бих искала повече да се фокусирам върху разписването на проекти и програми и по-детайлно да навляза в този процес, за да може всичко, което съм написала, да бъде ясно разбрано и добре структурирано. Усещам, че сега се справям, но е по-хаотично, отколкото ми се иска. Вярвам, че така ще добия и по-голяма увереност в това да разпиша цяла обучителна програма, например. Другото, върху което искам да се фокусирам, е фасилитирането и воденето на обучителни процеси. Това за мен е много интересна част, а чувствам, че досега в МЦ София не съм се развихрила достатъчно в тази роля.

Как виждаш бъдещето на младежката работа в България?

Младежката работа в България има бъдеще. Иска ми се това мрежуване да е малко по-застъпено, защото на моменти наистина изглежда, че всеки дълбае, но някак разкъсано – сам за себе си или в малка група. Разбира се, и копаенето в собствената градина е много важно и ако всеки го прави качествено, няма как да не се усети цялостно. Като нещо светло, което вече виждам в средата ни, е фактът, че гласът на младите ще се чува все повече и ще има значимост.

Какво те вдъхновява и зарежда извън работата?

Вдъхновяват ме дълги разходки, природата, подкастите. Обичам да снимам и да забелязвам какво има около мен. Музиката, движението и танцът много ме зареждат и мотивират. Вдъхновявам се от хора, които горят в това, което правят. Децата и животните също много ме вдъхновяват. Вдъхновяващо за мен е да поговоря с близък приятел и да пътувам – както в страната, така и извън нея.

Ако можеш да опишеш ролята си в три думи, кои биха били те?

Визуален, креативен, човек.

Какво би искал/а повече млади хора да знаят за младежките работници?

Бих искала младежките работници да се възприемат като важна роля за подкрепа на младежите в множество направления и с различни цели. Не ми харесва да се разбира като „общ работник“, защото това създава представата, че всеки лесно би могъл да практикува, а така ролята на младежките работници се подценява.