В следващото интервю от поредицата „Запознай се с екипа“ ви срещаме с Мая – психолог в Младежки център София, която съчетава професионалната отдаденост с приключенски дух. Завършила детско-юношеска психология в СУ „Св. Климент Охридски“, тя е сертифициран консултант по позитивна психотерапия към WAPP, терапевт под супервизия и активен член на БАПП и WAPP.

Какво те привлече към психологията и как започна твоят професионален път?

Бих казала, че беше взаимно привличане и психологията сама ме избра. Вярвам, че това е професия, която избира нас, а не ние нея. Спомням си, че в училище често идваха при мен мои съученици да търсят мнението ми по разни въпроси и да ми споделят различни истории. Благодарна съм за доверието, което ми гласуваха, защото тези разговори ме научиха да слушам внимателно всяка дума, поглед и жест. Това ме насочи да поема към психологията, където вместо отговори намерих много въпроси — което е по-важното — както и моя път.

Кога разбра, че искаш да работиш с млади хора?

Това, което считам за повратен момент за мен и времето, когато взех решението да работя с деца и младежи, е годината, когато ми предстоеше дипломиране. Тогава част от защитата на дипломната ми разработка беше да приложа разработена от мен програма на тренинг за студенти първи курс. Благодарение на дипломната ми ръководителка имах възможност да усетя магията от това как едни активности, написани на лист хартия, се превръщат в преживелищен опит, докосват и вълнуват младите хора и оставят следа. Още тогава разбрах, че това е, което искам да правя, и най-вече — да работя с младежи.

Коя част от работата ти те кара да се чувстваш най-полезен?

Онзи „Аха“ момент в очите на хората! Велико е!

С какви теми най-често идват младежите при теб?

Любов — сложна. Родители — още по-сложни. Стрес, тревожност, приятелства, „какъв изобщо е смисълът“ и така нататък.

Кои са най-честите заблуди за това какво прави един психолог?

„Психологът ще ми каже какво да правя.“
Да, определено е изкушаващо, няма спор, но ако аз решавам вместо човека, то животът му преминава „на автопилот“.

„Психологът ще ме анализира за 5 минути.“
Е, не съм скенер на летището, но добър опит. Хората са романи, не баркодове. Четат се бавно.

Любимото ми: „Трябва да си луд, за да ходиш на психолог!“
Да ходиш на психолог не означава, че си луд, а че си жив и понякога ти е тежко.

Как подхождаш към млади хора, които се притесняват или не знаят как да поискат помощ?

На този въпрос мога да отговоря така, както Ницше го е написал, но с лека промяна: „Човешки, много човешки“ — и най-вече с разбиране.

Какво отличава срещите в Младежки център София от тези в училище или частна практика?

Ако говорим за срещите, свързани с психологическа подкрепа, за мен стандартът и качеството би трябвало да са на едно и също високо ниво, с един и същи етичен подход към клиента, независимо от мястото, в което се провеждат, и аз се опитвам да се придържам към тази максима в работата си. Това, което мога да кажа, е, че Младежки център София е едно от тези места.

Какви техники и методи използваш в работата си и как ги адаптираш за различните младежи?

Вярвам, че човек е една вселена от ресурси и пътят към тях понякога преминава през активно слушане, творчество, движение, музика и още куп други техники и подходи. Няма универсален.

Какво според теб е най-важното, което един млад човек трябва да знае за психичното си благополучие?

Най-важното бих го определила така: „Да се научиш да чуваш себе си“.

Кои са ранните сигнали, че един младеж може да има нужда от подкрепа?

„Това, което не изричаме, започва да крещи отвътре.“

Често това се проявява като емоционална тежест, десоциализация, загуба на смисъл и мотивация, дисфункционалност, както и различни психосоматични прояви — главоболие, липса на сън, тревожност и други.

Какво послание би отправила към млади хора, които се чувстват претоварени или изгубени?

Понякога трябва да се загубим, за да се намерим отново. Понякога е добре да разбием пъзела, за да го подредим по-добре. Понякога завоите ни спасяват, за да не загубим посоката и да не се унесем в инерцията на ежедневието.

Какво те зарежда извън работата?

Шумът на вълните, мирисът на цаца, топлината на слънцето, пясъкът под краката ми и като цяло всичко, което ме свързва с природата, но най-вече — морето.

Коя твоя лична ценност или умение ти помага най-много като психолог?

Ще отговоря така: психологът и терапевтът застава с личността си. Смятам, че ако искам човекът срещу мен да се осмели да бъде истински и автентичен, преди всичко аз трябва да съм такава — автентична.

Ако можеш да опишеш подхода си към работата в три думи, кои биха били те?

Спокойствие. Смисъл. Автентичност.

Какво би искала да развиеш още в практиката си през следващата година?

Повече групи, повече полезни практики.

Как виждаш ролята на психолога в бъдещите услуги, които МЦ София ще предлага?

Виждам я като градинаря, който не дърпа цветето, за да порасне, а създава условия за растеж.